Kакто на всеки е известно, взаимоотношенията между мъжа и жената не стартират с изневяра.Поради тази причина ще се опитам да предложа на вниманието ви своето виждане за пътя, които те изминават от запознанството, харесването до отчуждението и нейния логичен завършен в много от случаите – изневярата.
Често пъти съм си задавала въпроса защо, когато някой човек не е доволен от партньора си не се изправи пред него и открито да заяви, че вече не се чувства щастлив с него, че вижда промяна в отношенията им и че не е в състояние да понася повече това положение. Защо избира изневярата, предателството спрямо другия пред тъжната истина?
Отговорът не е толкова лесен, но този, който на мен ми идва в първия момент наум е – страх от реакцията, несигурност от това как ще се развият отношенията с новия партньор, а понякога желание да си докажем, че можем да бъдем харесвани отново и отново… И все пак, за да се стигне до изневяра нещо в отношенията не е вече същото, нещо се е скъсало, нещо се е променило до такава степен, че обекта на чувствата ни не ни носи това, от което ние не нуждаем. Промяната най-вече се открива в емоционален и сексуален план.
Човек се ражда на тази земя, за да бъде полезен на някой друг, за да създава нещо, да остави диря. По време на жизнения си път той изпитва нужда да бъде харесван, да получи разбиране, нежност, да бъде обичан. Той търси своята съответстваща половинка. Той се стреми към онази част от него, която ще го допълва по време на жизнения му път, частта която ще го кара да се чувства достатъчно щастлив и значим.
Когато двама души се срещнат и усетят, че между тях прехвърчат искри се опитват да покажат най-доброто, на което са способни. Започналото привличане между тях има реалния шанс да прерасне в истинско харесване. И какво по-хубаво от това – открили сме човека, с който може би ще споделим живота си. Има такава вероятност, нали?
Харесваме другия, когато той е в състояние, има желание да отговори на нашите духовни търсения. Нека не забравяме и сексуалното привличане и неговата роля за изграждането и затвърждаването на една връзка. Качествени взаимоотношения без сексуално удовлетворение е трудно да се постигнат. Рано или късно нещата излизат извън контрол.
Когато открием в отсрещната страна същите интереси, цели и стремежи, касаещи живота, човек който да ни разбира и подкрепя, ние неусетно започваме да се доближаваме до него. Влюбването не закъснява.
Започваме да изпитваме необходимост да виждаме обекта на нашите чувства все по-често и за повече време, да очакваме с нетърпение всеки следващ мил и нежен поглед, всяко следващо докосване. Той е тук, той е до нас, той мисли за нас, той ни засвидетелства своето уважение, разбиране и подкрепа, той се опитва да ни се хареса, той полага грижи за себе си, за външния си вид, той търси начини да ни е забавно, интересно и да се чувстваме доволни в неговата компания. Да, ние сме влюбени и на един етап от развитие на отношенията ни решаваме, че съвместното съжителство е най-логичното събитие, което трябва да последва. Вероятно с него живота ни би бил смислен, изпълнен с нежност и хиляди моменти на положителни емоции. Да, ние знаем, че той има своите недостатъци, дребни неща, които ни дразнят, но сме готови да заживеем с тях, защото ние обичаме нашата съответстваща половинка.
Ето, идва денят, в който ние заживяваме с нашия партньор в общ дом. Човекът до нас вече е нашия човек или поне така си мислим в този момент. Смятаме, че сме направили най-правилния избор за момента.
Минават няколко години, откакто сме го срещнали и той се е опитал да ни впечатли и е успял да го направи. Ние имаме едно или две деца, ние знаем всичко един за друг, ние сме натоварени с ангажименти. Живеем във времена, когато от нас се очаква да бъдем не само добри партньори и добри родители, но и да създадем блестяща кариера, да печелим колкото се може повече пари. Връщаме се в къщи уморени и трябва да излеем насъбралата се негативна енергия. Ние имаме грижи и тревоги, ние вече не сме така усмихнати и забавни, вече не сме нежни и мили. Ние няма вече за какво да се стараем толкова много. Това е отминал период. Ние смятаме, че сме от страната, която повече дава от себе си, отколкото получава. На нас всичко ни е скучно и еднообразно. Нашата половинка с тъга установява, че всичко което ни е карало да „летим” в присъствието на другия човек е вече минало. Минало, което ни липсва.